π etc.

Кои съм ние?

Знаят. Знаят. Без време за молитви.
Отговарящи. Умни и питомни –
стотици знаещи като шепи с монети,
малки едиповци,
струпани пред Сфинкса.

 

Животът на създателите

Отхвърлянето на живота на създателите:
вашите животи ги има, има ги и нашите,
защото вечно заченати сме в живота.
Когато несъществуващите линии на дланта
се прекопират, се очертава бъдеще, всички лъжи,
които ще се случат, сте ги решили още в детството,
купували сте голямо парче,
пуснати телевизори и дар слово,
ядем заедно в работно облекло,
когато умрем ще ви липсваме.
Тогава ще се любите пак,
за да ни създадете наново:
и ще бъде смърт,
и ще бъде живот:
любов първа.

 

Слънце-Техника

Светли, да работим светли,
огрени от слънцето,
по пътя, начертан от лъч очаквам
да стигна по-далеч, да поработя,
с едно стъкло може да ме убиеш, дете,
тук съм сама
под
саморъчната ти лупа.

Светли, да работим светли,
как пълзи денят невръстно,
и краят на света приближава,
пълзи по пътя, начертан от лъч,
най-трудно се върви по жегата.

Как помагахме светли,
няма нищо по- светло
от малко труд,
от детския труд, тогава всички се изморихме много –
                        едно огромно огледало
                улови лъч.

 

Цветя за мен

Много се страхувам,
но има и лято, и страх, имам бял костюм
за рожденния си ден. Това е утешение.
Открехната врата.
Бяла светлина и аз съм слънчоглед –
слънчев часовник, летен часовник,
часовник на малкото време
и дългите дни, на високия обед.
Връхлитат птици.

 

Но кой си ти?

На никой,
на никой му горят ръцете –
има син контур,
на никой стопени нокти,
на никой четвъртинка луна.
Човешката факла тази вечер.
Попита ме защо не се усмихвам.
Но кой си ти
на възрастта на моя баща,
на възрастта на майка ми,
почти връстник, почти съученик,
разминаваме се
всекидневно. На никой
предпазна маска и никой
нарамва оксижена си.
Как да не се усмихвам –
металните искри следват
своя водопад.

 

Колонията

На Камелия и ВБВ

През ъглите,
оставени във въздуха
изглеждахме начупени,
сакатост, лично моя,
но и на бедните ми другари,
сакат нощен сонм
от редове незапълнени.
Внезапно се отпуснахме,
черни и чувствителни
единствено към ехото:
прилепи,
сред колония
от неспирно
пишещи ръце.

 

Из „Слънце-Техника“, автор: Мария Калинова, 2015
Рисунка: Александър Байтошев, 2014

Откъс от нашия манифест:

„Това не е последната, а поредната четворка; и предстоят още много: 314159265359… Серията е отворена към бъдещето, но още по-съществено: серията е отворена към миналото (докато пишем, изровихме още много снимани исторически четворки между „І“ и „ІІ“)…“

И няколко разязнения: под „І“ имаме предвид известната фотография от Георг Волц на кръга „Мисъл“ от 1905 г. (вж. по-нагоре); под „ІІ“ – снимката на четворката от ЛВ (1995). Обаче кои други исторически четворки имахме предвид?

 

1. Най-очевидната е от 20-те години. Става дума за кръга „Развигор“ и по-конкретно за тази снимка, на която, отляво надясно, са: Тодор Боров, Елин Пелин, Александър Балабанов, Д. Б. Митов.

2. Пак през 20-те години, по същото време, имаме и тази снимка (отляво надясно): Д-р Никола Михов, Трифон Кунев, Николай Лилиев и Димитър Подвързачов.

Оттук нататък започват по-любопитни и по-проблематични съвпадения.

3. Липсващите жени. Изключително интересно ни се видя една публикация на Мирослава Кортенска: „Още като студенти с мои колеги се идентифицирахме с кръжеца „Мисъл“. Дори си направихме същата снимка, като тази на четворката, само че в дамски вариант. Тогава, през 80-те години на вече миналия век, някои от нашите професори бяха хладни по отношение на великата четворка и списание „Мисъл“, оспорваха много от техните възгледи и приноси.“

4. Допълнителните съпруги. Друг начин за образуване на „литературна“ четворка в българската история е да се включват съпругите. Нека вземем един от нашите герои – д-р Кръстев. На снимката тук Кръстев е до Стоян Михайловски, като до всеки от мъжете е седнала неговата съпруга.

5. Алтернативни снимки. Снимката на кръга „Мисъл“ всъщност не е една-единствена, така че канонизирането на точно онази е, разбира се, постфактум. Този кадър тук е доста любопитен и изглежда май по-непринуден.

6. Четворки без снимки. Тук могат да бъдат посочени вероятно много имена, но съвременници на „Мисъл“ са и съвсем младите автори Димчо Дебелянов, Николай Лилиев, Георги Райчев и Димитър Подвързачов. Те са близки приятели и многократно действат съвместно, напр. хумористичното списание „Оса“ от 1909 г.

7. По-стари четворки. Разбира се, „Мисъл“ не са първите, които се снимат в четворка. Ако трябва да се върнем още по-рано, но пък да запазим някаква връзка (роднинска в случая) с референтната ни снимка, може да се спомене един колектив, който не е само литературен и всъщност оказва огромно културно влияние. Става дума за Христодул Костович, Илайъс Ригс, Алберт Лонг и Петко Славейков. Между 1862 и 1871 те за първи път превеждат и издават Библията на съвременен български език. Илайъс Ригс и Алберт Лонг са евангелисти мисионери.

8. И така нататък…
Защото това бяха само четворки, които по някакъв начин са свързани с референтната снимка: или епохата е близка, или има имитация на „Мисъл“, или участва някой от снимката в друга снимка, или има роднинска връзка… Всяко по-сериозно изследване ще открие множество други литературни квадрати. Имаме не една, а много серии.

 

И така, сериите са отворени във всякакви посоки, тъй като литературата е територия и далечина и в нея няма само линеарност (това е разъгрнато подробно в манифеста). В тази връзка нека да довършим началния цитат:

„…Литературната далечина побира всички в едно аморфно, многопластово поле от забрави, паметници и полуспомени.“

Разбира се, ние само се заиграхме с четворката, защото всъщност минахме отвъд нея като иронизирахме и себе си, и имитацията, т.е. снехме я.

Първа публикация по повод манифеста. Проф. Миглена Николчина, „Четворката на Пи или литературният манифест като фотографско изкуство“, в-к Култура, бр. 30, 11 септември 2015 г.

Кога π е приблизително 6?
Какво искат (отляво надясно) ВБВ, Мария Калинова, Димитър Божков, Камелия Спасова, Юнуз М. Юнуз, Огнян Касабов?

Вж. платформата, въпросите, проблемите и отговорите в ΧΑΟΣ (редакторски манифест).

Фотографиите са на Яна Лозева.
Повече информация За π и Снемане на π.