Откъс от нашия манифест:
„Това не е последната, а поредната четворка; и предстоят още много: 314159265359… Серията е отворена към бъдещето, но още по-съществено: серията е отворена към миналото (докато пишем, изровихме още много снимани исторически четворки между „І“ и „ІІ“)…“
И няколко разязнения: под „І“ имаме предвид известната фотография от Георг Волц на кръга „Мисъл“ от 1905 г. (вж. по-нагоре); под „ІІ“ – снимката на четворката от ЛВ (1995). Обаче кои други исторически четворки имахме предвид?
1. Най-очевидната е от 20-те години. Става дума за кръга „Развигор“ и по-конкретно за тази снимка, на която, отляво надясно, са: Тодор Боров, Елин Пелин, Александър Балабанов, Д. Б. Митов.
2. Пак през 20-те години, по същото време, имаме и тази снимка (отляво надясно): Д-р Никола Михов, Трифон Кунев, Николай Лилиев и Димитър Подвързачов.
Оттук нататък започват по-любопитни и по-проблематични съвпадения.
3. Липсващите жени. Изключително интересно ни се видя една публикация на Мирослава Кортенска: „Още като студенти с мои колеги се идентифицирахме с кръжеца „Мисъл“. Дори си направихме същата снимка, като тази на четворката, само че в дамски вариант. Тогава, през 80-те години на вече миналия век, някои от нашите професори бяха хладни по отношение на великата четворка и списание „Мисъл“, оспорваха много от техните възгледи и приноси.“
4. Допълнителните съпруги. Друг начин за образуване на „литературна“ четворка в българската история е да се включват съпругите. Нека вземем един от нашите герои – д-р Кръстев. На снимката тук Кръстев е до Стоян Михайловски, като до всеки от мъжете е седнала неговата съпруга.
5. Алтернативни снимки. Снимката на кръга „Мисъл“ всъщност не е една-единствена, така че канонизирането на точно онази е, разбира се, постфактум. Този кадър тук е доста любопитен и изглежда май по-непринуден.
6. Четворки без снимки. Тук могат да бъдат посочени вероятно много имена, но съвременници на „Мисъл“ са и съвсем младите автори Димчо Дебелянов, Николай Лилиев, Георги Райчев и Димитър Подвързачов. Те са близки приятели и многократно действат съвместно, напр. хумористичното списание „Оса“ от 1909 г.
7. По-стари четворки. Разбира се, „Мисъл“ не са първите, които се снимат в четворка. Ако трябва да се върнем още по-рано, но пък да запазим някаква връзка (роднинска в случая) с референтната ни снимка, може да се спомене един колектив, който не е само литературен и всъщност оказва огромно културно влияние. Става дума за Христодул Костович, Илайъс Ригс, Алберт Лонг и Петко Славейков. Между 1862 и 1871 те за първи път превеждат и издават Библията на съвременен български език. Илайъс Ригс и Алберт Лонг са евангелисти мисионери.
8. И така нататък…
Защото това бяха само четворки, които по някакъв начин са свързани с референтната снимка: или епохата е близка, или има имитация на „Мисъл“, или участва някой от снимката в друга снимка, или има роднинска връзка… Всяко по-сериозно изследване ще открие множество други литературни квадрати. Имаме не една, а много серии.
И така, сериите са отворени във всякакви посоки, тъй като литературата е територия и далечина и в нея няма само линеарност (това е разъгрнато подробно в манифеста). В тази връзка нека да довършим началния цитат:
„…Литературната далечина побира всички в едно аморфно, многопластово поле от забрави, паметници и полуспомени.“
Разбира се, ние само се заиграхме с четворката, защото всъщност минахме отвъд нея като иронизирахме и себе си, и имитацията, т.е. снехме я.