Кои съм ние?
Знаят. Знаят. Без време за молитви.
Отговарящи. Умни и питомни –
стотици знаещи като шепи с монети,
малки едиповци,
струпани пред Сфинкса.
Животът на създателите
Отхвърлянето на живота на създателите:
вашите животи ги има, има ги и нашите,
защото вечно заченати сме в живота.
Когато несъществуващите линии на дланта
се прекопират, се очертава бъдеще, всички лъжи,
които ще се случат, сте ги решили още в детството,
купували сте голямо парче,
пуснати телевизори и дар слово,
ядем заедно в работно облекло,
когато умрем ще ви липсваме.
Тогава ще се любите пак,
за да ни създадете наново:
и ще бъде смърт,
и ще бъде живот:
любов първа.
Слънце-Техника
Светли, да работим светли,
огрени от слънцето,
по пътя, начертан от лъч очаквам
да стигна по-далеч, да поработя,
с едно стъкло може да ме убиеш, дете,
тук съм сама
под
саморъчната ти лупа.
Светли, да работим светли,
как пълзи денят невръстно,
и краят на света приближава,
пълзи по пътя, начертан от лъч,
най-трудно се върви по жегата.
Как помагахме светли,
няма нищо по- светло
от малко труд,
от детския труд, тогава всички се изморихме много –
едно огромно огледало
улови лъч.
Цветя за мен
Много се страхувам,
но има и лято, и страх, имам бял костюм
за рожденния си ден. Това е утешение.
Открехната врата.
Бяла светлина и аз съм слънчоглед –
слънчев часовник, летен часовник,
часовник на малкото време
и дългите дни, на високия обед.
Връхлитат птици.
Но кой си ти?
На никой,
на никой му горят ръцете –
има син контур,
на никой стопени нокти,
на никой четвъртинка луна.
Човешката факла тази вечер.
Попита ме защо не се усмихвам.
Но кой си ти
на възрастта на моя баща,
на възрастта на майка ми,
почти връстник, почти съученик,
разминаваме се
всекидневно. На никой
предпазна маска и никой
нарамва оксижена си.
Как да не се усмихвам –
металните искри следват
своя водопад.
Колонията
На Камелия и ВБВ
През ъглите,
оставени във въздуха
изглеждахме начупени,
сакатост, лично моя,
но и на бедните ми другари,
сакат нощен сонм
от редове незапълнени.
Внезапно се отпуснахме,
черни и чувствителни
единствено към ехото:
прилепи,
сред колония
от неспирно
пишещи ръце.
Из „Слънце-Техника“, автор: Мария Калинова, 2015
Рисунка: Александър Байтошев, 2014