На 15 юли 2015 г. в „Литературен вестник“ публикувахме ΧΑΟΣ (редакторски манифест) – последвайте линка, за да го прочетете.
Манифестът обхваща множество теми около историята и бъдещето на българската литература, съвременното състояние на Просвещението, ролята на технологиите и машините, разисква теми около „смъртта на литературата“, българския език, понятието за хаос и възвишено, ролята на миналото по отношение на бъдещето, обсъжда новата поезия, свободния стих и т.н. Желанието ни беше не само да описваме, но и да изработим нов езиков инструментариум за схващане на съвременните явления. Разбира се, той е нов само условно, защото почива на дълга теоретична и практическа работа на много други хора преди нас. Ние редактирахме част от понятията или предложихме други.
Манифестът е публикуван както в Литературен вестник, така и в този самостоятелен сайт 314etc.com/chaos/ (с добавени линкове спрямо хартиената публикация в ЛВ). А ето и един много кратък откъс, в който се появяват част от тезисите на π:
Репетиция: тезиси на π
1. Принципът на флуктуацията е хаосът. От хаоса – ред, от хаоса – безредие.
2. Мъртвото е добра почва.
3. Редакциите са по-ценни, по-продуктивни от редукциите.
3,14159…
5. Езикът е материален, веществен и се съпротивлява; той самият е начин за съпротива.
6. Трябва периодично да се минава отвъд езика: мисъл – слово – дело.
7. Литературата дава смисъл. И експериментира с границите на безсмислието.
8. Литературата е далечина и територия.
9. След (тоест преди) литературата-като-нововременски-проект идва езикът, словесността и книжнината.
10. Истински кризисната точка на българската литература ще бъде (отново) съдбата на българския език. Националната литература има три големи слепи петна: българската литература, писана (на други езици) извън България; наличието на поне два други големи езика освен официалния; и отношението към литературата на македонски.
11. Съвременната литература пропусна прехода: улови политическото, но не и социалното.
12. Най-същественото събитие в българската литература за последните 15 години е, че тя преживя медийно-пазарна нормализация и институционализация. Този процес ще се засилва.
13. Днес поезията преодолява опозициите (А срещу не-А) чрез материалността и случайността.
14. Литературата се срещна с машината. Разграничаваме простото подражание на машините от хаотичното подражание в литературата.
15. Възвишеното сега функционира консервативно (и реанимира въображаеми йерархии), затова се обръщаме към радикално хаотичното.
16. π е снето многократно: 1905, 1995, 2015.
17. Всичко възможно ще се случи.