Дада се ражда преди 100 години. И горе-долу тогава и умира. Сега, след като то вече е отдавна отминало, и е оставило една много бегла следа в българската литература (вж. Crescendo, 1922 г.), ние бихме искали да редактираме дада – както припомняйки неговия залог, така и отдалечавайки се от него. Едно от нещата, които направихме като начало, бе да преведем за „Литературен вестник“ някои от най-важните манифести и текстове. Ето кратка справка за преводите:
С оранжево са преводите, които сме препубликували от сп. „Страница“, бр. 1, 2008 г. с любезното съдействие на Младен Влашки. Със синьо са означени двата превода, които са публикувани във втория дада-брой (15 юни 2016 г., бр. 24). Всички останали преводи са публикувани в първия дада-брой (18 май 2011 г., бр. 18).