Изображението представлява плакат за първото събиране в „Кабаре Волтер“. Литографията е на Марцели Слодки, Marceli Słodki (1892-1944).
Точно преди 100 години, на 5 февруари 1916 г., се провежда първото събиране на дада в „Кабаре Волтер“. Всъщност дада тепърва ще се разгръща през емблематичните си прокламации. Или по-скоро вече е започнало още 1915 г. в Ню Йорк. Но със сигурност на 5 февруари е първото събитие в прословутото „Кабаре Волтер“ – малък артистично-политически салон към едно нощно заведение в Цюрих. Няколко месеца по-късно ще се появи и самото списание със същото име, първите манифести (14 юли 1916) и поредните манифести.
Подготовката за тази 100-годишнина не е едно събитие, а поредица от действия. Ето някои от по-важните:
- През 2008 г. година списание „Страница“ публикува за първи път на български език едни от ключовите текстове, прокламации и откъси от историята на дада и неговото вълнение. Много ценен брой. Ето какво казва Младен Влашки: „Този брой на списание „Страница“ бе замислен като поглед към днешните пропасти и хаос в нашето живеене“ (с. 69).
- На 18 май 2011 г. в това-вече-не-е-литературен-вестик (ЛВ, бр. 18) започнахме подготовка за петилетката на дада със собствени манифести – едно и две; с множество нови преводи на основополагащи откъси и прокламации; с важни препечатки от сп. „Страница“ (с любезното съдействие на Младен Влашки); с една дълга анкетата „Що е дада?“ като отговор на литературен въпрос; с анализ-размишление на Александър Кьосев; освен това включихме комикс с текст от Ани Васева (който преди това е бил инсталация на The Fridge); два текста от Боян Манчев и още, и още. И всичко гори.
- На 15 юли 2015 г. като част от подготовката за годишнината (чиято кулминация е на 14 юли 2016), но и като важен референтен момент за разбиране на литературната далечина изобщо, шестима от участниците в дада-броя съставихме редакторски манифест (бр. 27 на „Литературен вестник“). В него обсъдихме мита за 90-те и неговата роля, смисъла и бъдещето на литературата, новите пътища пред поезията, съвместното творчество и ролята на редактирането, отново говорихме за съвременната медийно-пазарна нормализация и институционализация, за предстоящата годишнина на дада, за машините, за ритъма и за самия хаос. Тогава накрая написахме: „Ние сме тук да припомним хаоса и да предупредим, че той не е само първичен проблем, той е и проблем на края. Този манифест не може да приключи.“
На 5 март 1916 г., месец след раждането на кабарето и след като е забелязал, че „едно неописуемо опиянение облада всички. Малкото кабаре заплашваше да излезе от контрол…“, Хуго Бал написва в дневника си:
Всичко функционира, самият човек обаче не.