Кой да плаща добавената стойност на книгите?

Публикувано в Литературен вестник, бр. 37, 7-13.11.2018 г. Графика: Александър Байтошев.

– Тунджер, от какво имаш нужда да ти донесем следващия път като идваме: сладки, цигари?
– Имам нужда от книги, от класици да са, но книги ми трябват.
Даже и в далечното кралство Мумджидам, скрито в недрата на Родопите, кралят на осем порутени каменни къщи и сто овце и кози си мечтае за книги. Електричество може да няма, изворът с водата може да пресъхва, осем години самота в забравена махала в Родопите може да е много тежко, но…

Тази пролет група интелектуалци поде движение за реформи в културата, което се обяви против пазарния принцип в сферата и поиска – наред с други мерки – по-нисък ДДС за книгите. България е единствената страна в ЕС, в която няма такава редуцирана ставка. По-ниският ДДС означава по-евтини издания, по-достъпни за всички. Затова инициативата е похвална. Но поставена в контекст, тя е отворена и за критика.

Редуцирани ставки в България всъщност няма за нищо, с изключение на туристическите услуги. Ако Тунджер (когото срещнах из моя фейсбук фийд) вземе, че отиде на планинско спа, в цената на заплатеното от него ще е калкулиран 9% ДДС. Ако успее да стигне до книжарница (къде е най-близката?), ставката ще бъде 20%. Също – ако си купи хляб от някое село, където такъв изобщо се доставя.

ДДС е данък потребление, заплащан от всекиго (но не и от компаниите), когато купува каквото и да било, дори най-базовите ежедневни стоки. Икономистите го определят като регресивен данък, тъй като хората с по-ниски доходи харчат по-голям процент от заплатите си (у нас – целите) за потребление на най-насъщното.

Тези прости факти са скучни, но лесни за разбиране. Те също така водят до ужасяващи дисбаланси в България – страната с най-високи нива на неравенство в ЕС. Неравенствата са всякакви: подоходни, но също и културни и образователни (срв. проучванията на PISA). И ако първият тип неравенство е твърде битов за хората на духа, то останалите ги касаят пряко. По най-нови данни на Евростат, страната ни е на предпоследно място в ЕС по участие на хората в културни събития, като за най-нискодоходните 20% от населението сме на последно. По четене на книги също сме на опашката.

Миналата есен инициативата за данъчна справедливост Да спрем машината за неравенство се обяви за въвеждането на универсален необлагаем минимум и диференциран ДДС за вода, храни от първа необходимост, лекарства и книги. Мълчанието на българските интелектуалци беше оглушително. Разбира се, никой не е длъжен да подкрепя каузи – особено такива, в които участват политически лица и организации. Но проявеното безразличие беше съзвучно с хронично слабата социална чувствителност в публичното присъствие на нашите културни реформатори.

Вместо рефлексия върху обществените и икономическите процеси, довели до кризата в българската култура, в техните думи нерядко зазвучава пообиденият ропот на хора, по неразбираеми за тях причини останали неразбрани, а и недооценени от една система за оценяване, която иначе подкрепят (пазарната). Наистина, културата трябва да бъде приоритет на държавата, но не е ясно как това е възможно за една пленена от капитала държава. Наистина, хората трябва да се интересуват от култура, но не е ясно колко често това е възможно, когато те едва свързват двата края. Затова подобни реформаторски инициативи са сами по себе си правилни, но когато ги сложим в техния по-широк контекст, те бързо показват своя елитарен, ограничен характер.

По-рано през отминаващата година бележити български писатели поискаха отчисления върху ползването на техни книги, отдавани от библиотеки и читалища. С това си действие те неволно показаха, че в едно пазарно общество правото на частна собственост (авторското право, разбира се, е негов софистициран подвид) в крайна сметка идва преди правото на достъп до култура дори за най-възвишените негови членове. По-лошо, тези хора на словото избраха изразност, според която върлуващата у нас нищета е най-вече „неблагоприятна среда” за тяхната работа, понеже оставя „малобройно население”, белязано от „неплатежоспособност”.

Когато хората не са добри клиенти, редно е да се намерят пари отдругаде – напр. от държавата. Но тя пък е финансирана от техните данъци. Над 53% от данъчните постъпления у нас са от ДДС – а това е стряскащо много. Намаляването на ДДС за определени стоки наистина би направило хората „по-платежоспособни”, щом това искаме. Но съответната дупка в бюджета ще трябва да се попълни отнякъде – напр. с по-високи данъци за бизнеса и за най-богатите. Българското общество и култура само биха спечелили, ако авторитетни интелектуалци се застъпят за подобни реформи.

Писателските искания бяха подписани от иначе недолюбващи се автори така, както инициативата за реформи в културата беше подета от представители и на двете скарани превъплъщения на в-к „Култура”, разформиран тази година от културните аспирации на едрия бизнес. Подобни ходове са вредни за публичната среда у нас. Те правят наистина важни конфликти да изглеждат като фасадни боричкания, зад които остава непокътнат и властващ съсловният интерес. Ако има такова същество като интелектуалец, сред отличаващите го способности би била тази да се издига над съсловното към универсално ценното.

Не трябва обаче да бъдем твърде строги към българските културни дейци. Знаем, че немотията, спуснала се върху България, няма как да не тегне върху всички. Но воплите, че без тях страната се превръщала в „пустиня на вкуса”, надали са много повече от проявление тъкмо на онова, което си мислят, че описват. Когато т.нар. интелигенция забрави за интересите на народа, от който е част, тя е обречена да се превърне в групичка, произвеждаща никому непотребни продукти. Надали на някого му се иска да мисли, че подобно нещо вече е започнало да се случва у нас. Все още има надежда. А идват и нови хора.

Огнян Касабов

Семинар на π за литература и философия: Огнян Касабов, „Креативност, добродетел, политика“

Този четвъртък, 21 април 2016, от 18:00 часа, в 136 аудитория, в рамките на семинара на π за литература и философия, ще се проведе лекцията на Огнян Касабов на тема „Креативност, добродетел, политика“.

Под рубриката ‘креативност’, идеята за индивидуално творчество неусетно се е превърнала в идеал за успешно действие в разнообразни сфери – от икономическата до гражданската. Заедно с тази естетизация на политикономическото говорене, сме свидетели на подема на един етически хоризонт, подменящ традиционни политически категории като ляво и дясно и хвърлящ нов поглед върху актуалните икономически противоречия. Какви са импликациите, възможностите и ограниченията на този нов начин да мислим републиката, нашите общи дела?

Аудио-запис от лекцията и дискусията:

Семинар на π за литература и философия: Какво се случва днес?

Семинарът на π е директно и публично продължение на ΧΑΟΣ (редакторски манифест) и представлява отворена платформа за съвместни действия в областта на литературата и философията – желанието ни е да се осмисли тяхното съвременно състояние и бъдеще. Убедени сме, че размишленията върху заобикалящия ни контекст с неговите движения и контра-движения са винаги необходими.

Целта на първата сбирка беше да се представят накратко темите и проблемите, които ще разискваме през следващите 3 месеца. Срещата се проведе преди десет дена – 10 март 2016, четвъртък, 136 аудитория (СУ, Ректорат) – под надслов Какво се случва днес?, което е и общата тема на всичките ни обсъждания.


Ето кратки анотации на това, което се е случило и линкове към вече проведените лекции, където можете да откриете и съответните аудио-записи:

 

10 март 2016, 136 аудитория, 18:00 часа
Какво се случва днес? – общ и въвеждащ разговор.

24 март 2016, 136 аудитория, 18:00 часа
Димитър БожковСъбитие и общност: съвременни пътища на политическата философия
Кое наричаме ново ляво и какви могат да бъдат неговите специфики в съвременния свят, където границите между различните политики все повече се размиват? Целта е да се проследят връзките между философията и някои от съвременните форми на съпротива, техните точки на преплитане и отблъскване, както и някои общи тенденции на развитие на лявото мислене.

7 април 2016, 136 аудитория, 18:00 часа
Камелия СпасоваЕфектите на 80-те и 90-те (примери и редукции)
Литературно-историческият разказ за процесите и тенденциите през 80-те и 90-те в българката поезия ще бъде разгледан през двойна оптика. От една страна са саморефлексивните и автомитологичните техники на поетите и теоретиците, с които те рамкират собствения си контекст чрез проекти, мистификации и манифести. От друга страна са ефектите от тези действия – какво бъдеще се проектира и какви генеалогии се разпознават в случващото се на сцената след 2000 г.

21 април 2016, 136 аудитория, 18:00 часа
Огнян КасабовКреативност, добродетел, политика
Под рубриката ‘креативност’, идеята за индивидуално творчество неусетно се е превърнала в идеал за успешно действие в разнообразни сфери – от икономическата до гражданската. Заедно с тази естетизация на политикономическото говорене, сме свидетели на подема на един етически хоризонт, подменящ традиционни политически категории като ляво и дясно и хвърлящ нов поглед върху актуалните икономически противоречия. Какви са импликациите, възможностите и ограниченията на този нов начин да мислим републиката, нашите общи дела?

19 май 2016, 136 аудитория, 17:00 часа
Мария КалиноваКажи (ми) нещо ново
Размишлението е свързано с проблема за новаторството. Днес все по-често чуваме призива, че новата поезия трябва да бъде социално и политически чуствителна. Тази принуда изцяло е подменила по-широкия въпрос за етическия хоризонт на поезията и как той може да бъде удържан. С оглед на тази редукция ще бъде въведено несъвпадението между задължението и правото да кажеш нещо ново.

2 юни 2016, 136 аудитория, 17:00 часа
ВБВНовото статукво: за нормализацията и провалите
Тенденциите след 2000 година оформят ново статукво. В литературно, но и в политическо отношение, това е опитомяване и дори загърбване на плурализма. Тази нова (не само медийно-пазарна) „нормализация“ се съпътства от поредица периферни културни „провали“. Но когато нещо умира в рамките на културата, то може да бъде основа за следващо начинание. Именно в тази връзка ще става дума за „новата природа“ и нейните хибриди.

7 юни 2016,  кабаре „Хегел“, 22:00 часа
Юнуз М. ЮнузНеразкритото

16 юни 2016,  галерия „Васка Емануилова“, 00:05 часа
Какво ще се случи утре? – общ и последен разговор.